Средствата ще компенсират спряната украинска подкрепа
Услугата „Доставка на вода за напояване" да се регламентира като услуга от общ икономически интерес. Това реши Народното събрание на второ четене с промени в Закона за водите, внесени от Десислава Танева и група народни представители. Това се прави, за да може Министерството на земеделието и храните да започне процедура по нотификация на държавна помощ за компенсиране на разходите за поливна вода на земеделските стопани и така да им осигури държавна подкрепа в размер до 80% от направените разходи за напояване. Предвиден е обаче таван - не повече от общия бюджет от 15 млн. евро годишно.
Това не е нов тип нотификация - досега земеделските производители получаваха подобна подкрепа но по линия на прекратената вече украинска помощ. Според наличните данни за последните две стопански години - 2023 и 2024 г., над 1000 земеделски производители са получили компенсация по т. нар. временна мярка.
Обществената услуга за доставяне
на вода за напояване се възлага
на „Напоителни системи" ЕАД
от министъра на земеделието и храните чрез договор. Дружеството ще получава компенсация от държавния бюджет, когато изпълнението на това задължение представлява несправедлива финансова тежест за него, като компенсацията не може да надхвърля размера на тежестта.
Размерът на тежестта ще се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет.
Депутатите гласуваха средствата за компенсиране да се предоставят авансово за текущата година на „Напоителни системи" ЕАД чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните и съответно да се отчитат пред екипа на министър Георги Тахов.
Размерът на компенсацията не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за доставяне на вода за напояване. Депутатите записаха и
министърът на земеделието и храните
да залага необходимите авансови
средства в тригодишните бюджетни прогнози
и проектите на бюджет на ведомството му.
Мнозинството прие и когато авансово предоставените средства за услугата за съответната година превишават определения размер на компенсацията за същата година с повече от 10%, пълният размер на превишението да се възстановява от дружеството, финансирано от държавния бюджет. Когато авансово предоставените средства не превишават повече от 10%, размерът на превишението ще се приспада от размера на компенсацията за следващата година.
България подкрепя предложенията на ЕС
за облекчаване работата на фермерите
България оценява положително предложенията в проекта на Регламент на ЕС за облекчаване на работата на фермерите и администрацията и се надява той да бъде приет и да започне да се прилага още от началото на 2026 г. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Люксембург на 23 и 24 юни 2025 г.
България счита, че по отношение на въвеждането на нови интервенции под формата на допълнително кризисно плащане следва да се осигури допълнително финансиране към бюджетите на държавите-членки. Изискването загубата на продукция да се изчислява чрез сравнение със средната продукция на стопанството за предходните 3 или 5 години, следва да отпадне. Според министър Тахов, задължението фермерите да представят документи, доказващи нивото на производство за минал период, би създало сериозна административна тежест.
„Загубата на продукция следва да се определя или като процент на пропадналите площи от общата площ на стопанството в съответния производствен сектор, или като сумата на извършени разходи за агротехнически мероприятия по отглеждане на съответната култура до момента на настъпване на неблагоприятното климатично събитие", добави още той.
Правилата за селскостопанския резерв не трябва да бъдат променяни в рамките на текущия период и той трябва да бъде използван за подпомагане на земеделски стопани, засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития, заяви още българският земеделски министър.
За България е изключително важно процесът оп либерализация на търговията със селскостопански стоки да бъде прозрачен и предвидим, като включва пълноценно участие на държавите членки. Трябва да се предвиди адекватен, надежден и стабилен защитен механизъм, позволяващ при необходимост бързо предприемане на подходящи мерки както на ниво ЕС, така и по отношение на отделни държави членки.
България и още 20 министри на земеделието от ЕС се обявиха за запазване на независимостта и стратегическата цялост на Общата селскостопанска политика на ЕС в следващата Многогодишна финансова рамка. В писмо до комисаря по бюджета Пьотр Серафим, министрите поискаха ЕК да представи предложение за бъдеща ОСП, която да бъде независима от другите политики на ЕС, да разполага с адекватни ресурси, да бъде структурирана около общи правила, за да се гарантира лоялна конкуренция на вътрешния пазар и същевременно да се осигурят реални ползи за земеделските производители, селските общности, гражданите на ЕС и околната среда.
България ще продължи с усилията си за прилагане на високи стандарти за контрол в рибарството, като осигури условия за икономическа жизнеспособност и подобрена конкурентоспособност на българските риболовни оператори, посочи д-р Георги Тахов в рамките на форума. По отношение на риболовните възможности за 2026 г. в Черно море, страната ни ще проследи отразяването на решенията, които ще бъдат приети от Генералната комисия през ноември тази година.
Коментари